ЗАПАДНИ ПОКРАЙНИНИ
Западни покрайнини (Западни български покрайнини) е политико-географски и исторически термин, утвърдил се в България след Първата световна война, за да обозначи териториите, откъснати от Българската държава по силата на Ньойския мирен договор и присъединени към Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) (а от 1929 г. Кралство Югославия).
След Първата световна война като наказателна мярка на България е наложен жесток мирен договор. Решителна роля за неговата подготовка играят Франция и Англия, подтиквани от съседните страни Сърбия, Гърция и Румъния. В дискусиите при подготовката на този договор, САЩ заемат друга позиция. По-късно Конгресът на САЩ отказва да ратифицира Ньойския и останалите договори от Версайска система.
Съгласно Ньойския мирен договор от България са откъснати Западните покрайнини с територия общо 1 545 кв.км и с население 64 509 души. От него 54.758 са българи, 8.637 - власи, 549 - цигани и 127 - сърби. Това население живее в два града, три пазарни средища и 118 села. В откъснатите територии има 115 училища, 6 прогимназии и една гимназия, в които преподават 269 учители и учат 7 892 ученици. В Западните покрайнини има 45 български църкви с 42 свещеници. Повече от 30 000 българи емигрират в България. По-късно около 5 000 от тях емигрират в Западна Европа и Америка.
От Царибродска околия, освен околийския център град Цариброд, са откъснати следните села: Бански дол, Бачево, Било, Болев дол (Больев дол), Борово, Барие (Барье), Брайкьовци, Бребевница, Власи, Вълковия, Верзар, Гоин дол, Горна Невля, Горни Криводол, Горна Планиница (Бугарска Планиница), Градине (Градинье), Гуленовци, Долна Невля, Долни Криводол, Драговита, Държина, Желюша, Изатовци, Каменица, Лукавица, Моинци, Мъзгош, Височки Одоровци, Петърлаш, Поганово, Прача, Пъртопопинци, Пъскашия, Радейна, Сенокос, Скръвеница, Славиня, Сливница и Смиловци.
От Трънска околия са откъснати селата: Трънско Одоровци, Звонци, Ясенов дел, Куса Врана, Берин извор, Нашушковица, Ракита, Вучи дел, Пресека, Петачинци, Врабча, Искровци, Грознатовци, Стрезимировци, Паля, Сухи дол, Кострошевци, Драинци, Колуница и Клисура (Трънска Клисура). Границата от 1920 година разделя някои от тези села на две части - Петачинци, Стрезимировци, Врабча.
От Кюстендилска околия е откъснат Босилеградският край - част от съществувалата до 1901 година Босилеградка (преди това Изворска) околия. Освен Босилеград са откъснати селата: Барие, Белут, Бистър, Божица, Бранковци , Брестница (Бресница), Буцелево (Буцельево), Гложие, Голеш, Горна Лисина, Долна Лисина, Горна Любата, Долна Любата, Горна Ръжана, Долна Ръжана, Горно Тлъмино, Долно Тлъмино, Груинци, Доганица, Жеравино, Зли дол, Дукат, Извор, Караманица, Милевци, Млекоминци, Мусул, Назърица, Паралово, Плоча, Радичевци, Райчиловци, Ресен, Рибарци, Топли дол, Църнощица и Ярещник. Някои от тези села също са резделени на две от границата - Жеравино, Груинци и други.
ЗАПАДНИ ПОКРАЙНИНИ
Западни покрайнини (Западни български покрайнини) е политико-географски и исторически термин, утвърдил се в България след Първата световна война, за да обозначи териториите, откъснати от Българската държава по силата на Ньойския мирен договор и присъединени към Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) (а от 1929 г. Кралство Югославия).
След Първата световна война като наказателна мярка на България е наложен жесток мирен договор. Решителна роля за неговата подготовка играят Франция и Англия, подтиквани от съседните страни Сърбия, Гърция и Румъния. В дискусиите при подготовката на този договор, САЩ заемат друга позиция. По-късно Конгресът на САЩ отказва да ратифицира Ньойския и останалите договори от Версайска система.
Съгласно Ньойския мирен договор от България са откъснати Западните покрайнини с територия общо 1 545 кв.км и с население 64 509 души. От него 54.758 са българи, 8.637 - власи, 549 - цигани и 127 - сърби. Това население живее в два града, три пазарни средища и 118 села. В откъснатите територии има 115 училища, 6 прогимназии и една гимназия, в които преподават 269 учители и учат 7 892 ученици. В Западните покрайнини има 45 български църкви с 42 свещеници. Повече от 30 000 българи емигрират в България. По-късно около 5 000 от тях емигрират в Западна Европа и Америка.
От Царибродска околия, освен околийския център град Цариброд, са откъснати следните села: Бански дол, Бачево, Било, Болев дол (Больев дол), Борово, Барие (Барье), Брайкьовци, Бребевница, Власи, Вълковия, Верзар, Гоин дол, Горна Невля, Горни Криводол, Горна Планиница (Бугарска Планиница), Градине (Градинье), Гуленовци, Долна Невля, Долни Криводол, Драговита, Държина, Желюша, Изатовци, Каменица, Лукавица, Моинци, Мъзгош, Височки Одоровци, Петърлаш, Поганово, Прача, Пъртопопинци, Пъскашия, Радейна, Сенокос, Скръвеница, Славиня, Сливница и Смиловци.
От Трънска околия са откъснати селата: Трънско Одоровци, Звонци, Ясенов дел, Куса Врана, Берин извор, Нашушковица, Ракита, Вучи дел, Пресека, Петачинци, Врабча, Искровци, Грознатовци, Стрезимировци, Паля, Сухи дол, Кострошевци, Драинци, Колуница и Клисура (Трънска Клисура). Границата от 1920 година разделя някои от тези села на две части - Петачинци, Стрезимировци, Врабча.
От Кюстендилска околия е откъснат Босилеградският край - част от съществувалата до 1901 година Босилеградка (преди това Изворска) околия. Освен Босилеград са откъснати селата: Барие, Белут, Бистър, Божица, Бранковци , Брестница (Бресница), Буцелево (Буцельево), Гложие, Голеш, Горна Лисина, Долна Лисина, Горна Любата, Долна Любата, Горна Ръжана, Долна Ръжана, Горно Тлъмино, Долно Тлъмино, Груинци, Доганица, Жеравино, Зли дол, Дукат, Извор, Караманица, Милевци, Млекоминци, Мусул, Назърица, Паралово, Плоча, Радичевци, Райчиловци, Ресен, Рибарци, Топли дол, Църнощица и Ярещник. Някои от тези села също са резделени на две от границата - Жеравино, Груинци и други.