ЦАРИБРОД
Археологически находки свидетелстват, че на локацията на днешния Димитровград е имало население още в антично, дори и праисторическо време. Първото селище, което се е намирало на минаващия през тези предели римски път "Via militaris", се е наричало "Баланстра". Французинът Де Ла Брукие е записал че през 1433 г. тук идват Турците, което може да се счита за начало на турското робство. През 1522 г. в Цариброд престоява Сюлеман Величествени и селището се споменава като Текву бинари (Царски бунар).
Според исторически данни името Цариброд се споменава за пръв път през средата на 15 - ти век. През селището са минавали многобройни пътеписци, историци, князе, царе, дипломати, писатели... Завладяван и превземан от различни войски, бил любимо място за отдих на различни особи.
През 1643 г. Зигмунд фон Брукен го споменава като Сприброд.
Името Цариброд се намира още в пътеписите на Ханс Дершвам от 1553 година. Константин Иречек е направил първата снимка на Цариброд в края на 19-ти век в новоосвободеното българско княжество. Алеко Константинов сравнил прелестите му с живописната Швайцария. В хановете е пребивал апостолът на свободата Васил Левски, цар Борис Трети обичал кафенетата му, а нашият съгражданин Григор Соколов е написал една от най-хубавите песни за Цариброд. Фактът е, че Цариброд по време на възраждането е между десетте най-развиващи се градове в България. Това е град с богата история и значими хора.
Първото царибродско училище бе открито през 1869 година в хана на чорбаджи Цветко Ивков в Строшена чешма, благодарение на Драган Цанков, помощник на нишкия валия. Пръв учител е бил Живко Ропотски. След него училището е преселено в манастира Свети Димитър, а учител става Гога Стаменов Шошеин.
През следващите седем-осем десетилетия училището работи в различни помещения, а от 1954 година се намира в сегашната сграда.
Цариброд / Димитровград се освобождава от турското иго през 1877-78 г.
На 6. IХ. 1885 г. политическият и интелектуалният елит провъзгласява Съединението на Северна и Южна България. На 2/14 ноември 1885 г. войските на сръбския крал Милан окупират българска територия, но след решителното сражение край Сливница на 7/19 ноември сръбските войски са принудени да отстъпят по цялата фронтова линия.
След победата при Сливница българската войска настъпва на запад и на 11/23. ХI. 1885 г. освобождават последния тогава български град преди границата - Цариброд. Но сръбски части се укрепват над града - на Нешков връх. На следващия ден българите атакуват върха. Започва най-бясната и ожесточена схватка във войната. За пръв път сърби и българи влизат в ръкопашен бой - срещат се гърди с гърди, хващат се гуша за гуша - "като саморазправа на лични врагове, жадни за кръв и възмездие".
Една година след края на войната царибродчани издигат паметник на Нешков връх, в който събират останките и на българските, и на сръбските войни, загинали тук - така живите помиряват мъртвите.
Три години по-късно е построена и първата държавна железница Цариброд —София—Вакарел. Тя е открита за експлоатация на 23 юни 1888 г.
Все до края на Първата световна война е в състава на Княжество България, а след прословутия Ньойски договор минава в границите на Кралство Югославия (тогава Кралство СХС - Кралство на Сърби, Хървати и Словенци).
През 1941 и все до 1945 г. отново е в състава на Царска България, а от 1945 година насам до днес е в състава на предишна СФРЮ т.е. СРЮ (Съюзна Република Югославия) т.е. ДЗ Сърбия и Черна гора и на края Република Сърбия.